ЖИВОТЪТ ПРЕДИ БОЖЕСТВЕНОТО ОТКРОВЕНИЕ
Роден е 571 г. в гр. Мека. [12-тия ден на Рабиулеввел според лунното летоброене]
На 6 годишна възраст остава пълен сирак.
Отгледан е от дядо си и впоследствие от вуйчо си.
Детството му преминава съпътствано от различни чудеса, които още тогава говорят за необикновена личност.
На 25 годишна възраст се жени за жена на име Хатидже. Впоследствие тя е първата, която приема вярата.
Преди Откровението е познат сред съплеменниците си като "Мухаммеду-л Емин" - човек, на който можеш да се довериш винаги и във всичко, човек който никога няма да те предаде. Сред всички е познаван с честността си. Притежавал е бистър и аналитичен ум и затова старейшините често се допитвали до неговото мнение при решаването на възникнали спорове и въпроси.
ОТКРОВЕНИЕТО
Когато е близо 40 годишен зачестяват пророческите му сънища. В тези дни започва все по-често да изпитва в себе си нуждата да се отдалечи от житейските проблеми и да се отдаде на размисъл и уединение в намиращата се близо до Мека пещара Хира.
Един ден, когато отново е там се явява Джибрил (арх. Гавраил) и му казва: "О, Мохаммед, приветствам те с поздрав от Аллах и те известявам, че ти си Неговия избранник. След което три пъти му повтаря:"Чети!".
"Аз съм неук, не умея да чета и да пиша" отговаря му Мохаммед. Тогава Джибрил обгръщайки го с ръцете си му известявая първите пет стиха [96:1-5] от Свещения Коран.
Крайно уплашен се връща в дома си и лягайки помолва съпругата си да го повие.
След като си почива и отърсва от страха на необикновенното премеждие споделя с Хатидже за всичко което го е сполетяло. В отговор тя му казва "Вярвам, че ти си бъдещия Пророк на тази общност. Ти се отнасяш с добро към госта. Никога не изричаш лъжа и всеки може да ти се довери. Помагаш на слабите, закриляш сираците. Притежаваш всички пекрасни качества и затова не бива да ни е страх.
И двамата решават да се обърнат за съвет към Варака бин Невфел, който е бил от малцината познаващи божието слово в Мека. След като го изслушва внимателно казва: "Приветствам те с радостна вест, о Мохаммед. Заклевам се че ти наистина си последния Пратеник, известен от Иса. Ангелът, който си видял е същия този, който се яви и на Муса. Жалко, че не съм по-млад за да доживея и да ти помогна когато твоя народ ще се изправи срещу теб и ще те прогони." "Нима ще ме прогони собствения ми народ?" пита го той. А Варака му отговаря "Да, и ти ще понесеш съдбата на всички божии пратеници. Ще бъдеш гонен и преследван."
В следващите близо шест месеца (според други източници този период е около три години) не получава друго откровение. В пещерата Хира има чести срещи с Джибрил, където той му предава допълнителни знания. Според ислямските изследователи този период е подготвителната част за приемане на божието слово. Често след срещите си с Джибрил, Мохаммед се връща уплашен и ляга повивайки се. В един такъв момент получава и следващите стихове от Корана: „О, ти, който си се загърнал. Стани и предупреди...” [74:1-6]. След този момент започва призивът към вярата в един единствен Бог, без идоли и посредници.
ПРИЗИВЪТ В МЕКА
Вярата, за която приканва Мохаммед не се приема на добре сред идолопоклонниците в Мека. Чувствайки, че са застрашени традициите и социалния им начин на живот правят опити по всякакъв начин да я засенчат. Отправят всевъзможни злонамерени подигравки и упреци. Наричат пратеника с най различни обидни имена. Но всички техни опити остават неуспешни. Броят на вярващите расте с всеки изминал ден.
На едно свое събрание старейшините поканват и Мохаммед и му казват: „Кажи ни каква е целта ти от всичко това. Ако е власт да ти дадем власт, ако искаш богатство да те направим най-богатия измежду нас... Кажи какво искаш за да се откажеш от всичко това” А той им отговаря „Дори да ми дадете слънцето в едната, а луната в другата ръка, аз пак няма да се откажа от това да приканвам в един-единствен Бог”
ПРЕСЕЛЕНИЕТО (ХИДЖРЕТ)
Виждайки, че само с подигравки няма да успеят идолопоклонниците от Мека решават да вземат по-тежки мерки за спирането на тази нова вяра. Някои от вярващите са подложени на мъки и изтезания. Спират всякакви взаимоотношения и търговия с тях, налагат им един вид социален и икономически натиск. Десетки са оставени да умрат изолирани от глад. Но всичко това не може да възпре новото учение, все нови и нови попълнения заемат своето място в него. Междувременно намерили закрила в Медина мюсюлманите започват на отделни групи да се преселват там.
Останали без избор идолопоклонниците се решават на крайност. Да убият Мохаммед и така да сложат край на всичко. За да избегнат кръвни вражди и евентуално отмъщение решават това да бъде извършено от група с по един представител от всеки род и племе.
Същата нощ тази група обгражда дома му, чакайки го да излезе. Той излиза и прочитайки първите десет стиха от сура Йасин хвърля шепа пръст над тях и преминава край тази блокада незабелязано. Заедно с приятеля си Ебу Бекир тръгват заедно за Медина. Недалеко от Мека, в планината Севр спират в една пещера за да пренощуват и изчакат водача, който ще им докара камили и ще ги закара до Медина.
На сутринта, разбрали, че Мохаммед им се е изплъзнал, всички се втурват да го търсят под дърво и камък. Обявяват награда от сто камили за всеки който го намери или издаде местоположението му. Група преследвачи, натъкнала се на следите им проверява всяко място, където биха могли да се скрият. Стигат и до пещерата, където са Мохаммед и приятеля му Ебу Бекр. Но виждайки на входа й голяма паяжина и гнездо с два гълъба малко над него,за да не губят време продължават напред без да се спрат и погледнат вътре в пещерата.
На третия ден пристига водачът им и те тръгват на път. Чул, че Мохаммед е забелязан, Сурака бин Малик, с мисълта да вземе наградата само за себе си оседлава набързо коня си и препуска в казаната посока. Не след дълго ги настига. Приближавайки ги, готов да ги посече с меча си се провиква: „Ей Мохаммед, а кой ще те спаси сега?” На свой ред Мохаммед му отговаря: „Аллах , на който е подчинено всяко нещо. Той ще ме спаси”. В същия този момент краката на коня на Сурака затъват в пясъците. С големи усилия успява да се измъкне и отново застига Мохаммед и групата му. Тъкмо когато посяга с меча си срещу тях краката на коня му отново затъват в пясъка. Този път никакви усилия не могат да накарат коня да излезе от клопката в която е попаднал. Изпаднал в отчаяние се провиква: „ О, Мохаммед! Разбрах, че си закрилян. Моля те помоли се на твоя Бог, че да освободя коня си. Няма да ти причиня зло. Няма и да спомена за теб на другите преследвачи...” Мохаммед отправя молитва и казва: „ Боже, ако той е искрен в думите си, освободи коня му”. Аллах приема молбата му и коня успява да се измъкне от пясъците. Крайно объркан и учуден от всичко това, което му се е случило днес, Сурака обещава, че завбъдеще ще помага на всички мюсюлмани. Връщайки се назад той отправя всички останали преследвачи в грешна посока. По-късно е удостоен с вярата и става мюсюлманин.
СРАЖЕНИЕТО ПРИ БЕДР
Две години по-късно след Преселението, идолопоклонниците от Мека събират голяма сума пари и изпращат керван от близо хиляда камили, с целта след като продадат стоката си да закупят голямо количество оръжия, с които да сложат край на разпространението на Исляма.
Научили за този план, мюсюлманите решават да пресрещнат връщащия се керван и така да попречат на идолопоклонниците да се сдобият с тези оръжия. 313 мюсюлмани се събират в местността Бедр. Същевременно Меканците научили за засадата, която подготвят мюсюлманите също изпращат около 950 човека. В крайна сметка мюсюлманите побеждават. Битката, която поставя на карта бъдещето на тази религия се овенчава с успех за вярващите. По-късно в Корана се казва: „Имаше за вас знамение в две групи, които се срещнаха. Едната сражаваща се по пътя на Аллах а другата [бяха] отричащите. И им се привиждаха двойно повече от тях [самите]. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае...” [Коран 3:13]
Останалата част от живота му също продължава с бурни социални моменти. Мюсюлманите често са принидени да се сражават в името на своята кауза и независимост.
Разбрал, че земната му мисия е приключила в „Прощалната си Проповед” се обръща към събралите се тогава близо сто хиляди мюсюлмани.
ПРОЩАЛНАТА ПРОПОВЕД
„О, Хора! Вслушайте се в словото ми! Може би след тази година никога няма да можем да се съберем отново тук с вас!
„О, Хора! Знайте, че колкото са свещенни тези дни, колкото свещен е този месец и този град [Мека], то вашия живот, имуществото и достойнството ви са също толкова свещенни. Те са неприкосновенни!”
„Народе мой! Утре когато се срещнете с вашия Бог, ще отговаряте за всичките си постъпки. Никога след моята смърт не се връщайте към старите си заблуждения и не се убивайте взаимно! Нека тези, които се намират тука да предадат думите ми на онези, които не са сред нас. Възможно е този, който не е сред нас да разбере и опази думите ми по-добре от слушащите тук!..”
„Народе мой! Който от вас има при себе си нещо поверено да го върне на притежателя му. Отменям всякакъв вид лихва. Тя е под краката ми. Но сте задължени да върнете това, което сте взели. Не вършете зло [гнет и несправедливост] на никого, нито позволявайте срещу вас да бъде извършено зло. По волята на Всевишния Аллах, лихварството е забранено. Всички грозни обичаи останали от Джахилиййа [периода на неведението преди Божественото откровение] са под краката ми..”
„Народе мой! Отменям всички кръвни вражди и убийства, останали от Джахилиййа. Първата която отмених е на Рабиа, внукът на Абдулмутталиб”
...
„О, Хора! Повелявам ви да внимавате с жените си и да се боите от Аллах [за да не застъпите правата им]. Вие ги взехте за свои съпруги, [и гледайте на тях] като поверени ви от Аллах. Давайки дума, че ще опазите техните чест и достойнство ви се разреши да се ожените за тях. Вие имате задължение към тях, и те имат задължения към вас. Задължението на жената към мъжа й е да опази семейната чест чиста и да не кани в дома ви никой, за който не сте съгласни. Ако въпреки това тя покани някого в дома ви, а вие не сте съгласни, имате право да я ударите и така да я възпрете. А задължението на мъжа към жената е да й осугури по честен начин вичко, от което се нуждае в дома си.”
„О, Вярващи! Завещавам ви две неща. Докато не се отделите от тях, никога няма да сбъркате пътя си. Това са Книгата на Аллах – Коранът и Сунната [моят път]”
О, Вярващи! Вслушайте се в словото ми! Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина и всички мюсюлмани са братя. Не ви е позволено да погазвате правата на братята си по вяра, дори това да е по тяхна воля!”
„Народе мой! Не правете зло и над самите вас. И вие имате задължения над себе си!”
О, Хора! Всевишния Аллах [в Корана] отреди правото на всеки. Наследника не се нуждае от увещания. Детето принадлежи на този, в чието легло се е родило. За прелюбодееца е греха. Неблагодарника, който търси друг баща освен своя, да го застигне Божия гняв и проклятието на всички ангели и вярващи. Аллах няма да приеме неговото покаяние”
„О, Хора! Вашия Бог е един. И вашия баща е един; всички сте синове на Адам. А Адам е от пръстта. Най висшия за Аллах сред вас е този който е най-богобоязлив. Арабинът не е с нищо по-вече от някой който не е арабин. Величието е единствено в богобоязливостта [чистото сърце]”
О, Хора! Утре ще бъда питан за вас! Какво ще кажете?!...
„Свидетелстваме, че ти изпълни задължението си. Извести ни за Божието Слово. Напътства ни.” -отговориха те
Въз основа на това Мохаммед вдигна ръката си, и насочвайки я към събралите се каза:
„Бъди свидетел, Боже! Бъди свидетел, Боже! Бъди свидетел Боже!..
КРАЯТ НА ЗЕМНИЯ МУ ЖИВОТ
Около месец след тази проповед, здравето на пророка се влошава и на 12-ия ден от Рабиулеввел, 11г. след Хиджра почива в дома си в Медина.
